СТИХ
Отиде си лятото, дойде есента
с тревоги, с несгоди, в безрадостни дни,
животът ми щеше да отлети.
Домът ми вече не е мир и уют,
а суматоха и смут.
Животът не може така да тече,
тих пристан ще си намеря, но къде?
И ето в един слънчев ден
в старчески дом бях настанен.
О, блаженство и надежда една
обзеха моята изтерзана душа.
Посрещат ме усмихнати лица,
очи изпълнени с обич, топлина
и приятелски протегната ръка.
Свършиха се мъките и самотата знам,
пълноценен е живота ми от тогава насам.
Грижите и страховете за миг отшумяха,
съживи се духа, възроди се снагата
и се заредиха щастливите дни ,
с обич обгрижван, сред приятели добри.
Автор: Таня Маркова
социален работник